Постинг
01.10.2012 00:14 -
Октомври, ти ли си?
Автор: roor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2012 20:22
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.12.2012 20:22
Чаках дъжд.
Мечтая да заспя на включен телевизор и да се събудя след седем часа. Толкова ми стигат. Но още не. Имам какво да напиша... или пък не?
Седя пред клавиатурата и съзерцавам буквите. Напълно неспособна съм да опиша всичките ми идеи само с думи.Усещам вдъхновението с всяка част от тялото си, но губя способността. Не, не още. Все пак какво ми остава, ако нямам тази клавиатура и белия екран пред себе си?
А, да. Замалко да забравя - включения телевизор, няколко ябълки и "Параграф 22". Но къде ще отиде вдъхновението?
Телефонът ми не звъни, а би трябвало. Чакам повикване, от което нямам нужда, но наистина ми се иска. Глупави и примитивни желания диктуват ежедневието ми и страдам от безсъние.
О, ангели спуснете се от небесата и ми помогнете да заспя, защото ще се побъркам. Най-много от всичко искам да спя. Да спя и да сънувам чисто и неподправено щастие. Може ли да знам колко ангели се побират на върха на една карфица?
Опитвам се да облека идеите си в красиви думи, така че да заприличат на творчество, но не успявам. Всеки творец е създавал най-големия си шедьовър в най-трагичния момент от живота си, било то смърт, раздяла или загуба на всякаква надежда. Аз нямам любов, нямам надежда, чувствам се зле, но щом се опитам да превърна болката си в нещо стойностно, главата ми се опразва. Не мога да създам разказ, да не говорим за шедьовър. Дори не мога да мечтая за собствено творчество в момента.
Чакам дъжд.
Вятъре би ли спрял замалко, че да си запаля цигара? Благодаря.
Имам нужда от нова музика и нови хора. Имам нужда да пиша. Да пиша по цяла нощ, вместо да лежа в леглото с широко отворени очи и да зяпам тавана.
Мечтая за малко здрав сън. Мечтая да се отпусна на възглавницата, да си затворя очите и да заспя моментално. Да сънувам цяла нощ как се нося над зелени поляни и безкрайни океани. Да се събудя след осем часа и да нямам торбички под очите.
Но сънят така и не идваше.
Исках дъжд.
Искам теб. Бих искала да си в леглото ми.
Беше октомври, а нямаше дъжд.
Мечтая да заспя на включен телевизор и да се събудя след седем часа. Толкова ми стигат. Но още не. Имам какво да напиша... или пък не?
Седя пред клавиатурата и съзерцавам буквите. Напълно неспособна съм да опиша всичките ми идеи само с думи.Усещам вдъхновението с всяка част от тялото си, но губя способността. Не, не още. Все пак какво ми остава, ако нямам тази клавиатура и белия екран пред себе си?
А, да. Замалко да забравя - включения телевизор, няколко ябълки и "Параграф 22". Но къде ще отиде вдъхновението?
Телефонът ми не звъни, а би трябвало. Чакам повикване, от което нямам нужда, но наистина ми се иска. Глупави и примитивни желания диктуват ежедневието ми и страдам от безсъние.
О, ангели спуснете се от небесата и ми помогнете да заспя, защото ще се побъркам. Най-много от всичко искам да спя. Да спя и да сънувам чисто и неподправено щастие. Може ли да знам колко ангели се побират на върха на една карфица?
Опитвам се да облека идеите си в красиви думи, така че да заприличат на творчество, но не успявам. Всеки творец е създавал най-големия си шедьовър в най-трагичния момент от живота си, било то смърт, раздяла или загуба на всякаква надежда. Аз нямам любов, нямам надежда, чувствам се зле, но щом се опитам да превърна болката си в нещо стойностно, главата ми се опразва. Не мога да създам разказ, да не говорим за шедьовър. Дори не мога да мечтая за собствено творчество в момента.
Чакам дъжд.
Вятъре би ли спрял замалко, че да си запаля цигара? Благодаря.
Имам нужда от нова музика и нови хора. Имам нужда да пиша. Да пиша по цяла нощ, вместо да лежа в леглото с широко отворени очи и да зяпам тавана.
Мечтая за малко здрав сън. Мечтая да се отпусна на възглавницата, да си затворя очите и да заспя моментално. Да сънувам цяла нощ как се нося над зелени поляни и безкрайни океани. Да се събудя след осем часа и да нямам торбички под очите.
Но сънят така и не идваше.
Исках дъжд.
Искам теб. Бих искала да си в леглото ми.
Беше октомври, а нямаше дъжд.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 17
