Постинг
09.12.2012 00:50 -
39
Не съм спала от 39 часа. Главата ми е в менгеме, а мозъкът ми е пихтия. Мислите ми са се установили някъде между Владимир Расате, борба на България за църковна независимост и прекрасния образ на леглото ми.
Леглото ми. Червени чаршафи от сатен, които ми казват "ела, легни си", възглавница, която ще приеме формата на главата ми и ще погали косата ми и меко като сняг детско одеалце. По-прекрасно от Рая и само леко доближаващо се до съвършенство. Най-прекрасното нещо, което бих могла да изпитам през живота си - да си легна в леглото ми сега.
Но това няма да се случи. Не и в близките 39 минути (часа, дни, години...?), защото учебникът ми по История се смее насреща ми, оголвайки грозните си зъби, изпускайки зловонно дихание. Гледа ме и ми подсказва, че скоро блаженство за мен няма да има. А толкова ми се иска да си легна след 3,9 минути.
Вероятно след 39 часа вече ще съм се наспала и леглото ми ще придобие нормалния си вид. Червени памучни чаршафи, обикновено детско одеало и възглавница, от която имам болки във врата. След 39 часа учебникът ми по История ще си стои все така грозен пред мен, но няма да оголва зъбите си, пускайки зловонни дихания.
След 39 дни вече ще бъде 2013 година. Светът няма да е свършил, но няма да е свършил и курсът ми по История. След 39 дни вероятно няма да имам време за сън и ще мрънкам... о, да, ще мрънкам.
След 39 години вече ще бъда на 57 години. Светът още няма да е свършил, но дотогава аз ще съм свършила доста неща (включително и темите ми по История). След 39 години ще имам собствено семейство и ще се усмихвам хитро, хитро, четейки тези безплодни редове на внучката ми.
Обещавам, че ще подремна и ще напиша нещо наистина красиво. Само още 39 минути. Дай ми още 39 минути.
Леглото ми. Червени чаршафи от сатен, които ми казват "ела, легни си", възглавница, която ще приеме формата на главата ми и ще погали косата ми и меко като сняг детско одеалце. По-прекрасно от Рая и само леко доближаващо се до съвършенство. Най-прекрасното нещо, което бих могла да изпитам през живота си - да си легна в леглото ми сега.
Но това няма да се случи. Не и в близките 39 минути (часа, дни, години...?), защото учебникът ми по История се смее насреща ми, оголвайки грозните си зъби, изпускайки зловонно дихание. Гледа ме и ми подсказва, че скоро блаженство за мен няма да има. А толкова ми се иска да си легна след 3,9 минути.
Вероятно след 39 часа вече ще съм се наспала и леглото ми ще придобие нормалния си вид. Червени памучни чаршафи, обикновено детско одеало и възглавница, от която имам болки във врата. След 39 часа учебникът ми по История ще си стои все така грозен пред мен, но няма да оголва зъбите си, пускайки зловонни дихания.
След 39 дни вече ще бъде 2013 година. Светът няма да е свършил, но няма да е свършил и курсът ми по История. След 39 дни вероятно няма да имам време за сън и ще мрънкам... о, да, ще мрънкам.
След 39 години вече ще бъда на 57 години. Светът още няма да е свършил, но дотогава аз ще съм свършила доста неща (включително и темите ми по История). След 39 години ще имам собствено семейство и ще се усмихвам хитро, хитро, четейки тези безплодни редове на внучката ми.
Обещавам, че ще подремна и ще напиша нещо наистина красиво. Само още 39 минути. Дай ми още 39 минути.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 17
